Аз гледам широкия свят, но само резенче виждам.
Платно е животът, а пълния щрих умът не побира.
Катеря се дълго нагоре - към панорамния изглед,
но всяка пътечка за малко се качва, а повече слиза.
Платно е и лятото. Със шарени и лекомислени мазки
по него набързо притичват петна и контури красиви -
усмивки, сърца, балони, пясъчни замъци, празници...
Но всичко това са бои върху грунда. А той е във сиво.
Какво ме очаква? Само в душата боите не свършват.
Звездите вече отнемат желания и се връщат в небето.
Миг между ери... Летните скици стоят недовършени,
а есента е платно за един незапочнат автопортрет...