автор: traveling_musician

Думите напират. Кой ли да ги спре...
Пиша, а през зноя слънцето чете.
Сянката ми пие пладнешко фрапе
и се чува чак как брадата ми расте.

Халтава неделя. Котарак мяучи -
на неделен мързел челядта си учи.
Във подобен август, преди куп лета,
Волфганг, както мен, е мразел тишината.

Редом с хоризонта, днеска съм айляк.
Цял ден се протягам като котарак.
Слънцето улавя в шепи "Дон Жуан".
Утре ще го пусне във протуберанс.

И смален пред Моцарт, пиша автошарж.
Той ми посвещава котешкия марш.