автор: miela

Не знам. Не знам какво искам. Не знам какво мога. Не знам за какво мечтая, ако изобщо някога съм имала мечти. Имам някакви странни сънища. Имам преживявания, за които хората ми завиждат. Чувам, че имам и талант. Но какво от това?
Нямам ни най – малка идея от къде да започна и как да формулирам мислите си. Не знам вече и дали мога да мисля. Много по лесно ми е просто да се нося по течението и да претендирам, че нищо в живота ми не зависи от мен. И да се оправдавам с обстоятелствата, с липсата на пари, с липсата на свободно време, с липсата на идеи, с …. Много ми е трудно да събирам думите. Те сякаш не желаят да идват при мен. Обидени са ми, че толкова дълго съм се крила от тях. И днес вече е дошъл момента, в който да започна нещо отдавна забравено. Нещо, в което съм вярвала някога и съм мечтала да правя. Време е да намеря самата себе си. Само дето не знам как… моля ви, помогнете ми….
Нова история
Имало едно време една червена шапчица. Имало и вълк, който изял бабата, макар че била малко суха и не му се усладила много. Ама нали целта била да се докопа до младата и крехка червена шапчица? Та му се наложило да се жертва и да похапне малко жилаво месо за предястие. Ама основното ястие си го бивало и вълкът се прежалил. Само дето в плановете му нямало някакви си измислени ловци да му се пречкат. С две думи ловеца прецакал вълка. И приказката се получила с малко странен, но естествено поучителен край. Малките деца знаели, че не бива да са като лошия вълк и животът им щял да бъде наред.
И така ден след ден. Само че, някъде по света имало един самотен морски вълк, който безумно се нуждаел от истински приятели. Не че си нямал. Имал си естествено. Много приятели. Много приятелки. Абе изобщо, голяма навалица било около него. Направо се прескачали и се надпреварвали кой да му е приятел номер Едно. Е, ама нали все пак бил самотен, та поглеждал с по едно око дали няма отнякъде да се появи мила червена шапчица и да го направи щастлив. Всъщност нашият морски вълк бил щастлив. Да. Бил много щастлив. Направо преливал от щастие. Имал толкова много щастие в себе си, че непрекъснато искал да прави другите около себе си още по – щастливи. Охоооо. Като се замисли човек тоз нашият морски вълк хич не би трябвало да е самотен.
Е да, ама не.
Самотен бил! Пътувал си по моретата с кораба- мечта и помежду другото помагал на всички. Защото той бил един мил и добродушен вълк. Толкова добродушен, че хората често злоупотребявали с добрината му. Само че той не им се сърдел. Защото просто бил добър. Такъв си бил. И не искал да се променя само заради факта, че целия свят смятал вълците за зли и коварни. Явно не всички вълци били лоши и нашият морски вълк бил живо доказателство за това.
И така. След дълго търсене нашият мил и добър вълк се влюбил. Толкова силно се влюбил, че усетил как една пеперуда заживяла някъде около стомаха му. Русалките и всички морски обитатели били много щастливи за него. Защото от толкова много години за първи път виждали самотния морски вълк щастлив. И това било прекрасно. Когато той бил щастлив моретата не се вълнували и нямало потъващи кораби. Слънцето греело някак си по- силно, и светът изглеждал много по – светъл и красив. Независимо от стотиците войни и безумни катастрофи, които хората си измисляли.
Струва ми се, че хората измисляли неприятностите, защото ги било страх да позволят на щастието да влезе в сърцата им. А може и да се страхували, че ще станат скучни. Знам ли?
И така, да се върнем на нашият самотен морски вълк. Така, той бил влюбен и безумно, неизмеримо щастлив. Но интересното е, че все още се възприемал като самотен, въпреки голямата си любов и пърхащи пеперуди в стомаха .
Е, пътувал си той по моретата, помагал на русалките когато правели грешката да се закачат в някоя рибарска мрежа. Поправял и ремонтирал всичко, което му се изпречело на пътя и имало неблагоразумието да се е повредило . Защото освен всичко останало нашият приятел вълк имал дар. Умеел да прави чудеса с ръцете си. Можел да ремонтира, демонтира, монтира, да създава, да престроява….Изобщо можел всичко да прави и го правел с най- голяма радост. Обичал да казва „ Дай ми парче дърво и инструменти и чакай да видиш какво ще направя с тях.” За вълк бил много креативен. Имал златни ръце. Е, естествено, че си похапвал месце, ама кой вълк не го прави? То е противопоказно за вълците да са вегетарианци, не мислите ли?
Та докъде бяхме стигнали? А, да. До пеперудата в стомаха на вълка. Таз пеперуда била много забележителна. Тя се появявала само тогава, когато морските ( а и земните ) обитатели допуснели любовта в сърцата си. И когато любовта идвала пеперудата спокойно си пърхала в стомасите.
Да не си помислите, че съществата се хранели с гъсеници и какавиди, за да създават пеперуди?
Нищо подобно. Пеперудите сами идвали щом усетели миризмата на любов във въздуха.
Та така. Нашият морски вълк бил влюбен. Имал си дузина пеперуди в стомаха, за да не се чувства самотен и въпреки всичко това той обикалял морета и океани и търсел нещо. Имал малко празно място, което пеперудите не можели да запълнят. И така ден след ден.
Докато една вечер се случило нещо необикновено. Вълкът не забелязал, но на небето се появила интересна планета, която излъчвала странни импулси. Тези импулси били с цел да радват земното, неземното, морското и сухоземно население. Но за жалост импулсите не можели да стигнат до нашия герой, защото бил много зает с ремонтирането на отделни части в кораба – мечта. Тъжен и самотен вълкът решил да отиде на партито организирано за екипажа на кораба мечта. Надявал се, че с едно – две питиета пеперудите ще спрат да танцуват в стомаха му и ще му позволят да разбере защо се чувства толкова самотен. Знаел, че е незаконно да се чувства така, защото у дома си имал прекрасна, обичаща го вълчица.
На партито било пълно с народ. Морски, земноводни, земни, извънземни….имало обитатели от всички страни и нашият морски вълк имало какво да разглежда. Въпреки че давал вид на незаинтересуван и си бъбрел с колегите си, пиейки поредното питие. Около него подскачали всякакви екземпляри от флората и фауната на планетата Земя. Имало много красиви жени и момичета, които с радост искали да утешат тъжния самотен морски вълк. Нооооо…..той бил абсолютно незаинтересуван.
Докато….. Докато на дансинга не се появила рошава дама с червена коса. Въпросната червена шапчица( така ще я наречем в историята ни), та въпросната червена шапчица не се интересувала от никой и нищо. Забележителното в нея не било просто червената й коса, а факта че танцувала така сякаш светът е танц и не съществувало нищо друго.
Морският вълк в началото хвърлил едно око. Казал наздраве на колеги и приятели. Попогледнал на дансинга. Направил се, че нищо не се случва. Но след потретващото поглеждане вече не можел да откъсне поглед. Червената шапчица танцувала танца на радостта и щастието. В косите й се вплитал морски вятър, а кожата и поемала диханието на вселената. От очите й святкали падащи звезди… Била свободна и безгрижна. Докато я гледал вълкът си мислел, че е хубаво да си толкова Щ А С Т Л И В.
И в този миг пеперудите в стомаха на самотния морски вълк тревожно запърхали. Той ги полял с обилно количество питие и ги помолил да отидат да пърхат другаде. Сърцето му било пленено, а душата му искала да знае само едно. Кое е това същество и от къде се е появило на кораба мечта? Имало и един много по тревожен въпрос глождещ съзнанието на нашия вълк. Дали това мило огнено създание ще пожелае да сподели част от безценното си време с него. Вълкът. Не бива да забравяме и факта, че той искал просто малко от времето и щастието на червената шапчица. Защото знаел, че у дома го чака неговата мила ,която пращала пеперудите.
Естествено на другата сутрин вълкът намерил бял гълъб, в лицето на една от колежките на шапчицата, и я поканил на специално частно парти, само за морски вълци. Пеперудите се блъскали в стомаха му и искали да му попречат. Даже и някои части на кораба мечта се повредили, за да няма време нашият вълк за флиртове. Обаче…съдбата на въпросния вълк и въпросната червена шапчица била предопределена. Даже си мисля, че вселената нарочно направила така, че те да се срещнат. Шапчицата се оказала не толкова безгрижна. Имала си цял чувал с грижи, както и няколко малки шапченца, за които трябвало да мисли. В случая ролята на бабата от приказката се изпълнявала от малките мили шапченца. И въпреки многото мисли и грижи, шапчицата била пълна с живот, любов и щастие. Затова вълкът искал да вземе от нея малко от тях. Така помежду другото.
Само че нищо не се случва помежду другото и след като шапчицата поговорила с вълка му казала, че е опасно да си играе с огъня. Русалките от морските дълбини потвърдили думите й. Но вълка, като типичен представител на вълчото царство, не ги послушал. И се загубил. Загубил се в очите на червената шапчица. Тя му подарила усмивката си. Дала му радост и щастливи мигове. И не искала нищо в замяна. Било й достатъчно, че вълка се чувства добре. Знаела си, че когато той си отиде у дома, ще обича своята вълчица и ще забрави за съществуването на червената шапчица. Но понеже не се възприемала прекалено на сериозно това не и пречело.
Знаела си, че вълка изяжда бабата, а после идва ловеца. В този случай ловец нямало. Загубил се някъде по пътищата. Или по – скоро не можел да понася корабния живот. Страдал от морска болест. Така е то с ловците. Затова ловеца пратил свой заместник, един рибар. Ама рибаря се замотал да зяпа русалките и оставил историята на червената шапчица на самотек.
Затова шапчицата взела нещата в свои ръце и казала на вълка, че не може да се среща с него.
И тогава….. Т О Г А В А….леле, тогава морето се разбушувало, корабът мечта се заклатушкал, светкавиците раздирали небето. И всички обитатели си мислели, че идва краят на света. Но шапчицата била непреклонна. Имала си своите грижи за малките шапченца. Събирала в кошницата за тях сладкиши, бонбони, играчки. И вълка не се вписвал в схемата на живота й. Бил прекалено…хм….бил прекалено много вълк.
Нооооооооооо…..както казахме съдбата имала други планове и вълка се обясни в любов на червената шапчица.
- Обичам те! – казал вълка.
- Ти знаеш ли какво означават тези думи? – го попитала шапчицата.
- Знам. И знам , че те обичам.
- А какво стана с пеперудите в стомаха ти? – шапчицата знаела историята за пеперудите, понеже вълкът споделял с нея много неща.
- Ами ти ми доведе много повече пеперуди и сега не се чувствам самотен. Сега съм един щастлив морски вълк.
Червената шапчица погледнала вълка и се съгласила да бъде негова приятелка.
И така в историята се записало, че вълка и шапчицата заживели щастливо, без да има опасност той да я изяде за закуска.
Какво станало с вълчицата ли? Тъжна работа. Вълка й обяснил ситуацията и като едни съвременни обитатели на планетата се разделили в мир. Не знам дали вълка й върнал пеперудата или си я запазил за спомен. Но определено спрели да се срещат. На вълка не му оставало много време. Между ремонтирането, монтирането и демонтирането той се радвал на свежестта и любовта на червената шапчица.
И така и до днес. Преместили се от кораба мечта, че там било мечта само за някои.
Шапченцата харесали вълка. И той изненадващо се сдобил с нови приятели.
Сега червената шапчица и вълка плават някъде по реките на света. Той все още е добрият морски вълк. Но вече не е самотен.