автор: Snejen_bor

Прозаично, критично
и носталгично,
отлюспват се дните
от мен,
трият от себе си
тръпнещи мигове,
бягащи бързо
с рефрен.
Тактакащи токчета,
къси полички,
роклите с ярки
цветя,
захвърлих ги вече
сбогом на всичките,
шапки,
о, миг суета!
Сянка на птица
морна, уплашена,
гърчи се ,
свива криле,
вятърът скитник
понася я леко
там сред открито
море.
Хихикащо,смигащо,
полутананикащо
времето кърши
снага,
бърза подтичвайки
стремглаво отлитайки,
играе си с нас
и сега.
Миг от безвремие
тръпки, студено е,
чорлави мисли,
проблем,
още е лято, чакай,
далече е,
времето спряло е
с мен.