автор: mitko_jordanov

Аз: - Какво е за теб върхът?
Друг аз: - Бях на него, беше велико усещане, целия свят е в краката. Висок, труден, но покорен. Силите ме напускаха, не знаех дали ще успея да се върна долу, не знаех дали ще искам да се върна долу. Сега мога да го нарека „моя” връх, защото му стъпих отгоре, не ме спря, не ме отказа с опасните си зъбери и голямата височина. Истината е, че това изобщо не е най-високия връх, но от него не се вижда по-висок, всичко което погледът ти покрива е под теб, това ми дава чувството на победител. Как слязох ли? Не исках, мислех да остана там и наистина една частица от мен остана на върха за да гледа от високо и усеща тръпката на покорител.
Друг аз: - Едно непрестанно изкачване. Стъпка след стъпка. Нагоре. Без да вдигам очи. Не знам дали ме чака връх или колело, което все се върти и аз винаги съм най-долу се стремя да се изкача. Важно е да има ход, движение, да следвам път. Нагоре. Все някога ще стигна върхът.Своя. Единственият важен за мен.
Друг аз: - Не разбрах кога се качих, бях захласнат от гледката, опиянен от виденията. Близки-далечни, ярки-размити. Този връх е мястото, където прогледнах, видях се, прозрях нови истини, сякаш тази височина ме качи в друго измерение. В друг свят на непреходни неща. Планините наоколо не се вълнуват от нашите нищожни тегоби, страсти и дертове. Те вълнуват нас, но само когато ги погледнем от височината на своите върхове.
Друг аз: - Знаеш ли, върхът има душа, която можеш да усетиш единствено когато си в подножието му и се взираш нагоре. Виждаш неговото тяло, физиономия и излъчване. Всеки връх е различен, като всеки човек. Някои върхове плашат, други привличат. Върхът изпълва със страст, красив или страшен, на никого не е безразличен.
Истинският аз: - За да проникнеш в истината на върха най-важно е точката, от която го гледаш.