По пълнолуние излиза
от бърлогата на мислите
жената скитница.
Останалите кротко се спотайват.
Не им е време.
И тръгва сомнамбулно тя по сипеи,
прескача невъзможни прагове,
катери мрака в паяжинна светлина,
с една ръка се вее над пресипнал водопад
и пръска смях по кичурите на нощта.
В съня си търси половината черупка
на обеления орех щастие.