и те виждам
когато... трепти тишината
меко и сънно
от нежния звън
в едно друго време между два дъха
когато мене ме има
а тебе не... и обратно...
идваш внезапно по вечерния път
с най-леките стъпки
насищаш пространството с теб
а тъмното е топъл зрял кехлибар
покриващ нощта
и спира мигът
в застиващо бавен каданс
и всичко е много и всичко безкрайно
и обратно...
бяло-черно по нишка далечност
спонтанно завършващо
в краткост...
с шепот гальовно отлитащ
изписал по устните
нежност...
моите почитания, сър Коен... Leonard Cohen - Undertow