автор: Rodenavlotos

Какво ли искаше вълната от брега?
Следа ли търсеше във него да остави
сега, не утре, не след месеци, сега.
Едно убийствено клеймо за незабрава.

Ще си отиде този път, но взела дан
и непростила всички изневери.
И няма да е ласкава вълна. Сулган
ще е, възмездие намерила

за онзи път, когато в него спря,
когато й отне дъха и силата,
когато в него търсеше не просто бряг,
а просеше от него милост,

подслон за уморената от път душа.
Прошепна му: „ Вземи ме. Аз съм твоя
За пръв път не желая да руша.
Сама съм този път. Не съм прибоят.

За пръв път просто съм една вълна,
положила се кротко във нозете ти...”
Брегът отвърна с гробна тишина
и с едноокия си фар засвети.