автор: lordly

Сега, като от ранна утрин все е жега, крием се кварталните зевзеци под Големия орех и ги цакаме до месечина.
Цакаме ги и точим люти попържни, дърти лъжи и тънки лакърдии. По таз особена причина не се допускат под ореха махленските хлапетии: едно, да не се разнася из махалата чутото и второ, щото не е възпитателно.
Тъй-тъй, ама да вземе Дешкиният изтърсак отрано да се покатери на ореха, да слухти цял ден, да изприкаже чутото в женската беседка, а подир туй, вечерта у дома:
- Ти бе – още не турнала салатата, започна ме мойта – ти, що си се хвалил, че марляш още кат Левочевския порч, като от началото на жегите си се изнесъл на диванчето под климатика и с пръст не си ма докосвал – и ма гледа с присвито око, и с ръцете на „Ф”.
- Ъ-ъ-ъ - само сварвам да издумам, псувайки наум предателя в четата. А аз историята за Левочевския порч от жената я знам, щото тя е от Смолянско, където: „в село Левочево имало две махали, „Долна” и „Горна” и само един порч (коч или пръч). По таз причина, кога се размърлят овците го ползвали поред и в долната, и в горната махала, а за да не се мори по пътя между двете махали, го пренасяли с една тарга (дървена носилка). Както го носели по пътеката от долната към горната махала, насреща се задал един селянин с овца, който бързал да не отърве реда си. Порчът, както си лежал на таргата, подушил отдалеч овцата, скочил, намърлял я и пак се тръшнал на таргата”, демек винаги искал и можел още един път.
Докато се питам, кой ли ще да е предателя, жената ми тръсна отпред запотеното шише и повелява:
- Ай пий си ракията и идвай оттатъка, да та видя аз, що за порч си!
Надигам си аз шушето, ама си мисля „в таз жега и оттатъка без климатик, и кат няма кой да носи таргата...повече под ореха не стъпвам и толкоз!