автор: Snejen_bor

Не влизай, недей,
не изгризвай ми времето,
остави ме зареян
далече от бремето
на бит, суматоха,
сплетни и раздори,
моят свят друг е,
не ми се говори!
Самотният бор съм
целувам небето,
говоря си с птиците,
плета си в полето
венци от иглика,
метличини, макове,
не чукай, кови си
ти своите планове!
Оглеждам платното,
простора, безкрая,
о, как да ги вместя
във него незная,
цветове от дъгата
разплисквам завчас,
вълшебно е, приказно,
гледам в захлас.
О, моля, пазете
крилатите хора,
някъде щурчо
с цигулка из двора,
свирука си нежно
соната от Бах,
разчувства ме нежно,
за миг онемях!