Героят ми наистина е чуден -
аз още спя, а той е вече буден!
И се протяга със прозявка сладка,
и прави над корема ми палатка.
И се надява, че и ти не дремеш,
и чака с нежна длан да го поемеш.
Защо сега реших да го възпея?
За да не би, когато остарее,
ако случайно с нещо не се справи,
какъв юнак е бил - да се забрави!