автор: tzvetcomarinov

ВЪЗМОЖНО БИЛО
Професор Ганев се славеше като учен с неограничени знания по география. Изпитваше особена слабост към района на Тихия океан с Полинезия. Веднъж за да го провокира, един от студентите заявил пред него и аудиторията, че познава всички острови по тия места.
-Вярвам ви, колега - съгласил се кротко и необидчиво професорът, но помолил.- Заповядайте сега пред картата и да го докажете.
Студентът с педантична точност изредил всички отбелязани парченца от суша навсред водата и погледнал с превъзходство към стария учен. Той обаче невъзмутимо пристъпил до картата и посочил с до болка познатата на десетки бъдещи висшисти показалка някаква едва забележима точка:
-А това какво е?
-Сигурно някое изпражнение от муха.
-Възможно е, колега - кимнал професорът. - Но в действителност е парче суша. Остров, който има своето име, откривател, характерна природа и местни жители. Само, че за да го знаете, ще ви трябва още много да четете по география.

В КЪЩИ
-Мили, защо се връщаш толкова късно от работа?
-Прощавай, скъпа. От къде можех да знам че новата ми секретарка е толкова пасивна.

В РЕСТОРАНТА
-Келнер!
-Да, господине.
-Не мога да се справя с тая пържола.
-Но...
-Оставете го - намесва се с възможно най-чаровната усмивка съпругата. - Той и с мен изпитва същото, но никога не е викал други хора.

НОЩНО ИНТЕРВЮ
Яко пийнал гражданин се прибира късно за дома. Неочаквано откъм ъгъла на жилищния блок изскачат двама здравеняци и единият пита:
-Ти, къде бре?
-В къщи - отговаря с мъка пияният. - Може и да не ме биете.
-Защо?
-Каквото имах по джобовете, отиде за пиенето.

МЕЖДУ РИБАРИ
-Хванах веднъж една Сирена - обяснява първият. - Само, че вместо да се задоволява с уловената от мен риба, искаше да я водя всяка вечер в елитен ресторант с рибни специалитети.
-И какво направи с нея? - любопитства другият.
-Разведох се.

Цветко Маринов