Световете ми бавно се сриваха –
до основи, до очертания...
Снегове милостиво зариваха
многоцветните мои желания!
Презимувай при мен, моя бяла,
босонога, бездомна тъга!
Ще те пазя красива и цяла
до дъждовната първа дъга...
Ще те храня от моята болка
и ще пиеш до дъно от виното,
докато отпътуваш доволна,
а душата се слее със синьото!