автор: sradev

На вратата се позвъни твърдо, търпеливо и седмократно.
Циркония скочи, отвори и с възхита зяпна една красавица между два огромни куфара и няколко напращяли торби.
- Скъпа мащичко, откога те чакам!
- Къде е баща ти, мила сирачко?
- Още не се е върнал от работа.
- Хм, ето хубав повод за обвинение. Давай да внасяме багажа.
- Ето тук, изпразних и почистих гардероба за тебе.
- Откъде знаеше кога ще дойда?
- Баща ми трети ден се лиже като насран котарак и не си намира място. От време на време си въобразява тържествената реч, която ще произнесе при нашето запознанство. Още завчера го подгоних да чисти и мие.
- Е, както вече знаеш, аз ще съм ти мащеха, на защо "скъпа"?
- Тя, красотата, винаги скъпо излиза, а защо "мила"?
- Защото ще се миеш с моят сапун и мажеш с моите мазила. Сама ги правя по свои рецепти. А имаш ли си гадже?
- Нямам, защото съм грозна и глупава.
- Грозно е да казваш, че си глупава, глупаво е да казваш, че си грозна.
- Ами огледалото казва така.
- Огледалото на жената са искрите в мъжките очи. Добре насочени и лумва огъня.
- Ти си истинска вещица, а къде са децата?
- Дипломирана. А какво, Иванчо и Марийка ти се приискало. На чужда глава и детска градина е малко. Ти ще си ми дъщеря, ще те уча на ум, разум и вещерство. Ето сапуна, измий си лицето, ето облечи тази блузка и да излезнем да ти намерим гадже.
- А баща ми като се върне?
- Да се чувства самотен, да се ядосва на себе си, да си прочете тържествената реч с един глупав букет в ръката.
- Умно си го измислила, идваш по-рано набързо се настаняваш, излизаме заедно и той ревнува двойно: теб от мен и мен от теб.
- Ето, видя ли, че не си глупава. Грозно и смешно е да се опитваш да лъжеш вещица. Хайде да побързаме, че на първа среща гаджетата не закъсняват.
- А кой си ми избрала?
- Не съм избирала, първият срещнат е. Помни, глупавата невяста произвежда нещастни тирани, а умната вещица - щастливи роби.

....