автор: ch

Преди години, в тиха бяла нощ,
четях замислен - пожълтяла книга,
която ми разказваше - как още,
в живота нежност май не ми достига...

Четях и чувах, сякаш други мисли
и други хора, в техните страни.
Въздъхваха хартиени мънисти
през облаци и влюбени черти.

Разлиствах страниците ред по ред
и препрочитах белите пасажи
и изведнъж -пред погледа ми блед
една картина чудна се показа...

Загледах се във нея и разбрах,
че някъде във бъдещето бяло
от страници - през пожълтяла прах,
едно момиче с мене е четяло.

Разбрах, че има някъде душа,
която като моята трепери,
щом в сънищата си - освен цветя
и слънцето в очите ми намери...

И днес, сега, когато имам всичко
от листите с хартиени фенери,
не искам вече нищо по различно
...от книгата, в която ... те намерих...