автор: kandid

Люляците цъфтят и кестените цъфтят.
Зелени фонтани трептят листоструйно.
Слънчево-златно огряват тревата глухарчета.

Огромното, бистро око на небето
диви се на земния Рай.
Земята е Рай.

Нашата малка и чудна планета
е Рая на световете, Рая на боговете,
квинтесенцията на сътворението.

Но не и на човеците.
Човечеството е обезумяло -
(за кой ли път?).

Диво и бясно,
и злобно и сластно,
руши и убива,
гори и затрива
таз чудна, таз свидна,
таз дивна планета.

Кой те създаде, човеко разпътен,
престъпен,
превратен,
развратен?

Сам себи си гледаш и слушаш
и тръпнеш във ужас, във страх и погнуса.

Ще легна в зелената трева и горчиво ще плача.
Множете се, множете се слънчеви глухарчета.