Не ми се бърка в този кошер- няма мед.
Пчелите само са забравили жилата там.
Пчелите тръгнат ли от теб, наред
е любовта. Отива си и ти оставаш сам.
Тогава те обхваща инсулинов глад.
И не е нищо друго, знам, а глад по тебе.
След жаркия ми ден- среднощен хлад
и пясъци, камила и водач погребали.
Един, изгубил изтока от поглед, сфинкс,
под тоновете пясък над главата си.
Лежа, до земното ядро сега по-близко,
отколкото навън, до светлината.
Не ми достига дозата по теб на ден.
Изтеглено е със спринцовка тялото ми.
Това ли значи да си пристрастен?
Когато сам на себе си си част от цялото?
Това ли значи да умираш всеки ден,
лишен внезапно от запасите си дрога?
Пчелите вчера си отидоха от мен
и да напълня себе си с живот не мога.