Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Anyth1978
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145

Онлайн са:
Анонимни: 532
ХуЛитери: 0
Всичко: 532

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКучешки живот - 23
раздел: Романи
автор: jaich49

Със светнали от радост очи в стаята влезе негов "възпитаник" и разпалено му разказа как на кандидат студентския си изпит по литература не знаел нищо по темата,която им се паднала.Обаче като се отприщил и за изписвал листите си с такива идеологически вдъхновелости,че после се смаял,че му е поставена оценка пет.

- Всички тези измислици ми хрумнаха благодарение на твоите безплатни поучителни беседи.- завърши тирадата си той - Тръгвай сега да те почерпя.
- Благодаря,не мога.Имам работа.
- И все пак...
- Съжалявам.
- Разбирам за момента.Но довечера те чакам в дискотеката.- ученикът тръгна.
"Да.- рече си Владислав,останал сам - Лазура е не напълно права.Не три,а три по три години ми са нужни още.А дали не три по трийсет?
Започнаха да се разбулват дълбоко пазени досега тайни.Разчу се за съществуване на контрационен лагер в Белене.Потърпевши разказваха по радия и телевизии,описваха във вестници жестокостите,които се вършели в тях. Сещащ се за критиките си по комунизма,Владислав се зачуди как му се е разминало да не попадне в затвора.
Едно от многото момчета,израснало при него,и което наистина го ценеше и уважаваше,след завършване на висшето си образование,постъпи на висока длъжност на работа в милицията.И навярно само той е предотвратил арестуването и изпращането му в затвора.
Случайно научи,че имало писани доноси срещу него.Няма съмнение от кого се дошли.Много обичаните от него приятели,включително и брат му,в знак на дълбока благодарност,че ги порасти край себе си,се възползвали от възможността да го топят.Дали това им оклеветяване не е всъщност истинската причина за гробовното мълчание на редакции и издателства?Веднъж партията да не те нарочи за враг на народа,за враг на комунизма.Спасение няма. Комунистите са безмилостни към провинилия се.
Когато повтори осми клас,за негова изненада го поставиха да учи в осми "а" клас,класът,в който учеха само децата на партийни величия.А неговите родители са бедни и презрени от партията.Години след това,сещащ се за този случай,се е чудил що за грешка се е получила.Когато се самообразова,си даде обяснението.Трябвало е да види какви хора ще управляват държавата. Дъщерята на председател на текезесе плаче,защото не знае урока си. Учителката не й пише двойка с уговорката следващия път да се подготви.
Когато Владислав обясни урока по география много добре,учителят му постави оценка четири.Синът на друго партийно величие не успя и на половина да отговори от това,което Владислав разказа,учителят му постави шестица.Със сигурност в университетите ги приеха не по високи оценки,а по партийните им характеристики.
Прислужничка отвори.
- Владиславе,Керанка иска да почерпи за рождения си ден.Кани всички в столовата.Идвай.
- По късно.- отвърна й,седящ на стол с гръб към вратата.
Прислужничката затвори отвън.
Владислав извади лист от чекмеджето и записа:
" ЗАВЕЩАНИЕ
Аз, Владислав Иванов,завещавам произведенията си на Боян Георгиев Гочев/ десет годишния син на уважаван свой връстник- момче от чиито разум се възхищаваше/ живущ на улица "Колумб"№19.
Един ден,когато произведенията ми бъдат издадени,нека приходите от тях не те главозамаят и тръгнеш по лош път.
Дядо ти беше не само голям майстор,но и много мъдър човек,независимо,че нямаше образование.Ти си наследил неговите качества.Доразвий ги и ги покрий със слава.
Зная,ще ме контрираш с въпроса: а ти какво направи като се бори?Аз живях с завистливи и невежи хора.Трябваха ми години да разбера истината.Ти започваш от рано.Имаш младостта,енергията,волята,дръзновението.Впрегни ги в общ ход.Насъскай ги като зли кучета и постигни това,което с дядо ти не успяхме.
Увековечи името на дядо си!Той заслужава това!
Ако има виждане на онзи свят,искам с дядо ти да те посрещнем с гордост."
ДЕКЛАРАТОР....
Написа датата и часа.Сгъна листа и пъхна в плик.Попълни адреса : до отдел "Следствен" при МВР и постави плика на магнетофона да се вижда добре.Взе от ламаринения шкаф къс сезал,отвори вратата и погледна в двете страни. Коридорът бе пуст.
И Владислав тръгна посока пояса.
КРАЙ!


Публикувано от aurora на 15.08.2013 @ 10:00:59 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   jaich49

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 06:23:24 часа

добави твой текст
"Кучешки живот - 23" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.