автор: lordly

Туй глезотията, какво ли не прави. Като се насити човек на нашенските и комшийските популярни туристически дестинации и го избива на екзотика. Да, ама като не му стига вътъка за Бали, Карибите и Акапулко току виж се озовал в Табадъбкйовци.
- Хайде, Мило да сме по модата – дипломатично ме подхвана Бубито. – Е, и Дочеви и Гочеви и Карацочеви на селски туризъм, ходиха, бели и червени се върнаха, щото млекце от козата бозали са, домат от корена си късвали, яйчица от полога си блажели... - и така-така нарежда, дорде завърши с: - ракийка домашна сал са си пийвали. И с туй последното, ме нави.
Разказах му играта на ДжиПиЕса и на „Таралясника”, дорде през девет баира, баш на върха на десетия се озовахме в Семеен туристически комплекс „Бащин край”, с. Табадъбкйовци.
Изборът ни беше информиран, щото в НЕТ-а освен гореупоменатите благинки се предлагаха басейн с безплатни шезлонги, 24 часа сауна, езда, риболов и туристическа пътека.
Пътеката видяхме първо, защото по нея мъкнах куфарите от пътя до „комплекса”: много е тонизиращо и полезно за тлъстините.
Сауната наистина бе 24 часа, понеже в стаите, ни климатици, ни вентилатор, а и мрежа за насекомите на прозореца нямаше.
Риболов на баир не знам някой да е правил, но в интерес на истината, гьол в дерето имаше, ама и жабите му се бяха изнесли другаде да летуват.
Магарето трябваше да яздим по график, който то отказваше да спазва, защото целодневно раздаваше чифтета.
В басейна и три прасета трудно щяха да се отъркалят и то при положение, че възприемеха хлорния разтвор за вода.
Особено доволни трябваше да сме от домашните благинки, т.е. от билковият чай, който се оказа единственото домашно и неразредено с вода питие.
Иначе и ние се прибрахме бели и червени: Бубито побеляло от бездействието под сенките, а аз – почервенял от яд за загубеното време и пари.