автор: gorski

Омагьосай ми гората,
знам добре, че го умееш:
нека да повее вятър,
да подсвирне чичопеят.

Омагьосай водопада:
да замръзне, да застине
в бяла мраморна грамада,
докато смъртта отмине.

Превърни ме в мъдра сова,
в зимни нощи оцеляла,
през омраза и отрова
този сложен свят разбрала.

Опази от змей гнездото
в тази есенна дъбрава.
Омагьосай ми живота -
колкото поне остава.