автор: erka

Вървиш след мен...

Но не поглеждаш,
че стъпвам по въже
над пропаст
и стъпките ми
в твоите изчезват,
тъй както чезне в отговор
въпросът...

...а дъното на пропастта е
като пристан
за всичките
излишни равновесия.

( На сън съм там )

Измамно близко е.

( Но всъщност съм
почти при себе си ).

Вървиш след мен.
Не се замисляш,
че в някой миг
ще стъпя и накриво.

Ще падна истински -
във себе си...

...а ти,
ще полетиш.
Изгубил дирята.