автор: mpaloma

Аз съм бреза - за теб се родих и пораснах,
а ти щъркел, прекосил за мене небето
и като слънце в луна се сляхме,
затъмнени от обич осветихме полето.
Крехка пред теб, прегръщам те с клони,
а ти ме докосваш с крила -
обичта ни е дъжд и вали през всички сезони
и в капка от него се събира света.