Когато вече си пораснала,
зад гърба си изоставила детските мечти,
тогава можеш да обичаш,
защото знаеш, че душите страдат, ако са сами.
Когато вече си забравила
детското, невинно увлечение,
тогава можеш да обичаш,
защото знаеш силата, криеща се зад това твърдение.
Когато вече си оставала сама
и плакала си през самотните си нощи,
тогава можеш да обичаш,
защото знаеш, че у теб усмивки има още.
Когато вече си оставяла,
а после си се връщала със сведени очи,
тогава можеш да обичаш,
защото знаеш, че ако някой истински обича, поне веднъж ще ти прости.
Когато вече са се връщали при теб,
нищо, че сърцето ти са наранили,
тогава можеш да обичаш,
защото знаеш, че приемеш ли, обичат повече - защото си простила.
Но не смей сега пред мен, дете,
над обичта да се присмиваш.
Защото щом не си опитала,
ти още нищо не разбираш.
На Биби, нищо, че няма да го прочете