автор: Alhimik

Когато бях много малък, гледах таванът преди да заспя. Точно над легло си, сякаш нарочно или по съдба, погледът ми се отправяше към едно точно определено място.
Една лека, незабележима на пръв поглед цепнатина почваща един вид от началото на панела на отсрещната стена. Там фокусирах, детския си поглед. От къде ли е дошла? Какво ли я е причинило? Ще се приближава ли към мен? Страх ли ме е от нея? Какво е страх? Любопитство.

Малко по-малко, мъничката пукнатина растеше и пълзеше, като бръшлян по стара и олющена фасада на овехтяла къща. Тя растеше, аз също. Заедно си поправяме път. Аз в първите затруднения във все още невръстния си живот, тя, цепнатината към отсрещната стена по тавана на стаята към мястото, където сънувах. Любимото ми легло сякаш се отделяше от тази въображаема граница.Докато аз сънувах, тя ефимерно ме усамотяваше от заобикалящия ме толкова буден свят. Ала и аз се будех. Пукнатината си беше там и се чудих, дали наистина нещо ме делеше от реалния свят. Светът на детските мечти е най-приятното, сигурно и прекрасно място на света.Във въображението си, едно дете става откривател, става какъвто си поиска. Стига да си няма пълзяща цепнатина над любимото и топло легло.Мисъл.

Дните и нощите се меняха, аз ставах, лягах и пак ставах и пак лягах, поправях си с уверени стъпки в пътя на живота. Границата над мен и тя. Измамницата, не бързаше. Нейната скорост не движение не беше, колкото моята и нейните стъпки бяха по-незабележими, но бяха там и все пак, за човек свикнал с нея, аз ги виждах. Тя създаваше в юношеската ми същност чувство, че пукнатите ще са отгоре ми и не ще спрат да напредват към целта си. Една вечер, поредната от кръговрата на живота, си спомних за ранното ми детство, за първите трепети, за проявеното

любопитство, за първите си мисли и си казах на този, малкия мечтател в мен: "Ще се събудиш и въображаемата граница ще преминеш! Над главата ти не ще да тегне тя" Разсъждение.

Движейки се уверено вече в младежкия живот, аз мечтателя забравих постепенно за не предаващата се пукнатина над легло. Тя обаче, изкусителната си беше все там и не отстъпваше и пълзеше. Все напред и напред. Ала моята следа от преминаване бе я забавила значително. Битувайки в младежката си буйност, аз не отдавах значението на границите, а само на тяхното преминаване, но въпреки това нещо все ми липсваше от препускане в живота да се забързан достатъчно, да набера необходимата скорост и да полетя.Да се рея. Да размахвам свободно и необузданост с криле. Да преминавам през облаците на живота, но да търся слънцето някъде там на хоризонта.Мечта.

Раздени се, аз сякаш вече не дете, не юноша бледен, а мъж, погледнах отново към тавана над леглото и май вече бях взел решение. Идните няколко дена, изхвърлих старото детско легло, промених интериора на стаята, повиках майстори. Цепнатината бе замазана, таванът стана гладък, равен, особено над новото ми любимо вече легло. Действие.

За да преминете някоя граница, за да попълните дадена пукнатина - бъдете любопитни, мислете, разсъждавайте, мечтайте и действайте!