Моето Слънчице припка пред мен
скача от плочка на плочка -
спира, обръща се, дяволито поглежда
и... неволно с пръстче ме пита.
То не знае, че живота е бич,
че гъмжи от престъпни злодейства.
Как да му кажа, че площадът гъмжи -
там се надцакват две полуистини.
То не знае, че мисълта ми е пак
в друга посока, марширува площадно...,
и че Правдата все така онемяла е - знак
как по закон днес го ограбват...
Моето Слънчице златокосо искри.
Със невинна любов ме примамва.
С цяло гърло смехът му ехти
и светът ми в две ръчички събира.