автор: ma_gi

- Искаш да кажеш ’’лекарство’’, мило дете?
- Не! Искам да кажа люкарство!

В един от онези вълшебни четвъртъци,
в които дърветата раждат пасти,
светът ми – супер сериозен и дяволски възрастен –
по детски замоли за щастие.

Заговори, а устата му беше пълна
с шоколад и ванилови сладки...
Беше тук. Най-внезапно се беше върнал,
впрегнал времето наобратно.

Настоя хапчето смалидон да си взема –
едно люкаррство за всичко,
нищо, че действието му е временно
и е ’’на час по лъжичка’’.

И като истински нещотърсачи,
се заровихме в детски спомени,
и през локвите се запрескачахме,
пълни с дъгата почти до горе ни.

А от джобовете ми се изтъркаляха
мечти забравени – шепа цяла –
перо от птица, мъх, речно камъче...
Едно нелошо начало,

за да си върна всички четвъртъци –
недиетични, щури и шарени –
едно люкарство във свят на възрастни,
дето помага за самосправяне...