автор: peter

Дали познавам Лятото? А на Бил Гейтс иска ли му се да изтръгне ръцете на създателите на Линукс и да ги пребие до смърт с тях? Отговорът и на двата въпроса е положителен, знаете...
Твърде млад съм за да познавам Лятото в добрите му години. Но от разговори със Сфинкса знам, че този сезон не винаги е бил такъв какъвто е сега. Мда, сравнително доскоро Лятото е бил скромен, влюбчив романтик, който разпръсквал топлина и щастие навсякъде, където се появи. Но... Дошли шейсетте на миналия век. "Бийтълс" изпяли, че всичко, от което имаме нужда е любов. "Джеферсън Еърплейн" ги подкрепили с въпроса дали нямаме нужда да обичаме някой, Джуан Баез кършела снага ката ден под магическите звуци от цитрата на Рави Шанкар, Боби Дилан вдигнал стълба към небето/то и мумията на Рамзес би затанцувала буги на три джоинта/, "Стоунс" затъркаляли камъни... Млади Водолеи умирали в джунглите заради селца и хора, чиито имена дори не можели да произнесат, но слушайки псайкаделик и мечтаейки за сините очи на някоя Дева. Точно тогава, яхнали вихъра на всеобщата еуфория, на едно голямо поле наречено Удсток, хиляди дългокоси, мръсни, незаконни и изпълнени с мечти и видения за паралелни вселени пичове и пич... хм, неомъжени момичета се събрали и без много умуване обявили ТОВА ЛЯТО за ЛЯТОТО НА ЛЮБОВТА. И каква стана тя - моят приятел се възгордя, превърна се в непоправим Казанова, в нагъл и безцеремонен сваляч и бройкаджия. Един президент беше казал, че за всичко е виновен Удсток. Вярвам му, поне донякъде.
Е, на теория поне Лятото беше сгоден. Имаше си Пролетта, но често й изневеряваше с когото му падне, стига да има голям бюст/всички си имаме слабости, признаваше той/. Колко пъти съм му отървавал кожата! Постоянните инциденти дотолкова промениха и Пролетта, че дори аз не можех да я разпозная и често я бърках с Есента и Зимата. Тя се превърна в параноичка, измъчваше я постоянна ревност, стана зла и раздразнителна. Никога няма да забравя първият път, в който се наложи да проявя т.нар. "мъжка солидарност". Бяхме у нас, естествено, и измервахме времето от купон до купон. Бяхме се разбили като американски совалки от алкохол и треволяци, слушахме "Хърманс Хърмитс", аз се реех нейде в астрала и на всичкото отгоре се опитвах да пея. Лятото опипваше със съвсем недвусмислени намерения някаква разгонена тийнейджърка, която нямаше пиърсинг само на половия си... всъщност, момент така да върна спомените, които съвсем не са много. И вие да излизате на сафари за розови слонове през повечето време... Както и да е - спомних си. Мръсен дюшек на пода, червена лампа, гъст дим... да, и същата тази тийнейджърка. Тук е моментът да се ИЗЧЕРВЯ, както казал Ленин, когато болшевиките го избрали за свой водач и го попитали какъв цвят да изберат за знамето си. Та Лятото опипипваше някаква разгонена тийнейджърка, която ИМАШЕ ПИЪРСИНГ НАВСЯКЪДЕ и тъкмо и бе качил поличката на ГЛАВАТА, когато се позвъни на ВРАТАТА. Затътрих се да отворя, като се чудех за случайните РИМИ в живота на един средностатистичести човек. На вратата стоеше гаджето на Лятото - Пролетта. Пищна девойка, както и преди съм подчертавал - напираща да се разпъпи, на рамото с обичайната лястовица. Потропваше нервно с крак и ръсеше глухарчета навсякъде. Изтръпнах, но не го усетих така както си трябваше - опитайте се вие да изтръпнете на литър джин и дневна смяна "Марлборо".
- Лятото случайно да е тук? - попита тя и сякаш видях как Мнителността й каза: "Give me five!".
- Ами не. Не е тук... СЛУЧАЙНО - добавих Соломоновски. Знаете, че Соломон е бил първият адвокат, нали? А знаете ли какво са двеста адвокати на дъното на морето? Едно добро начало, ха-ха.
- Сигурен ли си? - скръцна със зъби Пролетта.
- Убеден съм - заявих с треперещ глас.
Веднага след това от вътрешността на апартамента се чу един добре познат кадифен тембър, който изрева:
- Не спирай, не спирай, сега идва най-хубавото!
Пролетта първо побледня, после се изчерви и прехапа устни. Стрелна ме с поглед, в който видях официалното откриване на Ада. Чух как ножиците изщракват, прерязвайки лентата, а после гръм на шампанско.
Е, аз, разбира се, започнах да кашлям като болен от неизвестна до този момент на науката тропическа болест, само и само да заглуша последвалите разгонено-тийнейджърски стонове, но не успях, защото последва такова дрънчене на обици, сякаш в хола ми водеше учение Пети мотострелкови батальон.
- Аха - каза Пролетта, превръщайки глухарчетата в коприва. - Е, ако случайно... повтарям - СЛУЧАЙНО видиш моя /скръъъц със зъби/ любим, предай му, че съм го търсила СЪС дърво и камък, за да му /тук тя повиши тон/ прочета последното си стихотворение.
Да, забравих да ви спомена, освен многото си други недостатъци, Пролетта се мислеше за поетеса.
- Имаш предвид ПОД дърво и камък? - усмихнах се с надежда.
- СЪВСЕМ НЕ.
Затворих вратата след нея, полуприпаднал. Мисля, че в този случай успях да я заблудя, а двадесет и седемте мълнии, които удариха подозрително близко до главата ми през следващите два дни, отдавам на чистата случайност. Мда...
Изчаках тактично да утихнат стоновете от хола и когато надуших аромата на току-що запален джоинт, влязох вътре и предадох пълен отчет за случката на моя приятел. Той не се впечатли особено. Ако изпитваше някаква вина, то умело подтискаше наранените си чувства. След този случай имах още десетки, не - стотици подобни. Редовно си ходех с опърлени вежди и дрехи, миришещи на озонова дупка. Ех, спомени, спомени...
Но да се върнем на главното. Аз остарявах, а Лятото - не. Бяхме неразделни. Миналата година поговорих с него сериозно по някои въпроси. Той планираше купон по случай Пролетното равноденствие/женски му работи/ и доста се постресна, когато му отказах да дойда.
- Какво става, човече, всичко наред ли е? - попита той загрижено.
- Ами как да ти кажа... Не, не е наред- - отвърнах. - Вече съм на шейсет и седем и имам артрит....
Тук прекъснах, задавен от гадната кашлица, която ме мъчеше напоследък.
- Мисля, че е врме да намаля темпото, пич. Извинявай, но ти си безсмъртен, а пък аз не съм. Започвам да слагам някои неща в ред и да се готвя за "дългото пътуване" - додадох.
Лятото се опули потресен.
- Искаш да кажеш...?
Кимнах бавно. Не съжалявах за нищо. Животът ми бе едно голямо парти.
Приятелят ми се умълча замислен. После ме тупна по рамото така, че помислих, че ще си отида без подготовка.
- Проблемът ти е никакъв, пич - заяви той. - Искаш ли и ти да станеш безсмъртен?
Не повярвах на ушите си. Никога на бях молил Лятото за услуга. Нищо не ми трябваше, когато бях с него. Винаги съм бил сит, напоен и сексуално задоволен. Драсках по няколко реда, колкото да задоволя суетата си, пък и друго си е да рутиш мадами, започвайки със следното:"Здрасти, изглеждаш ми тъжна... Искаш ли да ти прочета какво съм написал за убийството на Кенеди?".
- Ще направиш това за мен? - попитах и се ухилих. Доста знаех за хората, опитващи се да избегнат Онази с косата, а и за нея самата. На няколко купона сме се засичали и дори сме си бъбрили приятелски. Но винаги съм бил разумен и когато тя ме канеше да й отида на гости, отказвах учтиво. Да не кльопам доматите с колците, дето се вика...Мда.
- Може ли да стане, пич?
- Естествено, че може - възкликна Лятото и се засмя снизходително. - Само трябва да знаеш как, човече. Сега ще проверя и ще ти кажа.
В ръцете му се появи някаква блестяща плочка, той прочете съдържанието й изцъка пренебрежително с език.
- Каква е хавата? - попитах трепетно. Опитвах се да откажа цигарите, но в този случай не се въздържах и запалих. - Само не ми казвай, че е нещо от сорта на това да издоя еднорог при третото пълнолуние, напявайки тайнствени мантри!
- Ти луд ли си, пич? Това е за жени със закъсняващ менструален цикъл, няма да ти свърши работа. Далеч по-просто е.
Повдигнах вежди въпросително.
- Само трябва да казваш трите си имена в продължение на една година, всеки ден, по веднъж, веднага щом се събудиш.
- И ще стана безсмъртен?
- Абсолютно, човече! Действай отсега, защото като те гледам ...
- Е, все една година ще изкарам, повярвай ми - обидих се леко.
- Добре, добре - зависи изцяло от теб. Сега, да те пиша ли за купона другата седмица, пич? Ако знаеш какво съм донесъл от Ямайка!
- Там съм - усмихнах се.
И бях там. Както и на много други места, които вече не помня. Редовно си казвах трите имена сутрин. До онзи ден. Тогава изтече годината. Само дето нещо се обърках. Годината се оказа високосна и вместо 365 дни, аз казах имената си с един ден повече. Не, не, че не станах безсмъртен... Ама не точно така, както ми се искаше. Сега съм e-mail адрес. Има ме във всички сървъри за пощенски услуги - и в безплатните, и в платените. Никой не може да ме изтрие. Аз съм скромен човек и бих бил доволен и на това положение. Само дето не понасям самотата. Та молбата ми към вас е - моля ви, ако видите Лятото или се чуете с него, предайте му какво се е случило с мен. Той сигурно се поболява от тревога/когато не чука,де/. Сигурен съм, че приятелят ми ще намери начин да оправи нещата. Нека пише на email:

peter_atanasov_karastoyanov@където и да е

Пишете и вие.


К Р А Й

Заб.автора - На 27г съм и имейла ми е fahrenheit451@abv.bg Всичко останало е измислица, породено от болното ми въображение. Или... може би не.