автор: dbutanski

Наближат ли събития спорни,
из контейнера стар се изтърсват
овехтели във времето дрехи
на отмрели надеждици рехи
и е ясно защо непотребно
и вонящо петно за реклама
се издига на култ недостоен,
на държавник си някой покоен?

И така е от време отдавна
отшумяло, когато Земята
се е гърчила в огън и лава,
и с дивака деляла е слава!
И е вярно, че днес ти самотник
си ненужен, окаен, незнаен
и си често изхвърлян с бондрука,
кат катъра умрял - на боклука...

А спасение щяло да има -
с единение духом и в тяло,
и гадаеш безпочвено, вяло,
с анормално гладуване вече,
а денят отминава в беззвучен
мораториум странен за право
третокласно да дишаш, живееш
и изконно да падаш, немееш?!...