автор: missana

През синкавия пламък на мъглата
в безмълвния поток еднакви хора
прелива пяната от двете чаши
на Минало и Настояще.

Не могат те в едно да се размесят
докоснат ли се - с гръм в далечината
изригва водопад от черна пепел
косите на дърветата окапват.

Вулканите настръхнали се взират
сумрачно вее вятърът в полето
змията на страха се спуска бързо
от пещерата тъмна на небето.

Подгонени по пътищата кални
каруци стенат впрегнати в следата
огъват се под рукналата тежест
задъхани от бягство колелата.

...А някъде замахналото слънце
поробено във този миг умира
и всеки лъч е струна по която
звънът от чашите до мен достига...