Навън, зачакал първия гърмеж,
стоеше някой в непрогледна тъмнина.
Смъртта или глада да избереш?
Ослуша се. От утринната скреж
разнесе се зловеща тишина.
Заскърцаха тополите, задуха леден вятър.
Страха в очите му изнесе там,
където никога не духат ветровете,
където силата напуска те в нозете,
в двореца на кралица Срам.
Качулат младеж премина покрай него,
изхвърли фаса си в градинка хризантеми,
някой наведе се и взе го.
Като знамение от Бог прие го,
потърси огънче и скоро го намери.
"Аз теб запалих те и вече си ми бясна" -
говореше усмихнат някакъв човек, -
"И все ще ми го върнеш" - огледа се на дясно.
Целувайки цигарата си страстно,
взриви и себе си, и другите нащрек.