Oкото наблюдаваше. Изучило беше цветовете, формите, движенията. Светът му показваше непрекъснато многоликия си образ, фиксиран върху безкрайната лента на живота. Окото гледаше ту възторжено, ту уплашено, ту весело и усмихнато. Запечатваше някъде в най-дълбокото и тайно ъгълче на съзнанието всичко видяно. Но един ден от него бликна капка. Беше много красива. Със съвършена форма, прозрачна и чиста. Сияеше като мъничък брилянт. На усещане беше леко топла и много жива.
-Да не би да се разболявам?!-учуди се окото-Не,наистина какво е това?Болно ли съм?!
- Не си болно,а си тъжно-отговори му един много нежен глас.
-Тъжно ли?Но аз никога до сега не съм било тъжно.Защо сега станах тъжно?
-Защото сърцето е тъжно и изпраща тая своя тъга и на теб.
-А ти откъде идваш и коя си?
-Аз съм в теб,но не за дълго.Когато наядрея и стана по-тежка ще те напусна.Наричат ме сълза.
-Добре де,но как се озова в мен?!
- Ти ме създаде.Превърна мъката на сърцето в сълза.Аз ще си отида и ще отнеса със себе си част от тая мъка.Но трябва да знаеш,че съм най-святото и чисто,най-красивото създание под небето.А ти си единственото око,което умее да плаче.Защото си човешко.
-Плача ли сега?
-Да,така е.Плачеш с прекрасни,святи,чисти сълзи.Аз съм сълзата,а ти си окото на един поет.В мене е записан като на лента гласът на мъката му.Поетите раждат най-красивите сълзи. Като децата,защото имат много нежни сърца.Преди малко се обади момичето на поета.Тя му каза,че не го обича вече,защото е само един беден,жалък въздухар и ще се омъжва за друг,който й предлага богат и щастлив живот.Искаш ли да чуеш поне част от записаната в мен мъка?
-Ако не те затруднява,давай!
-Имам още малко време, докато се откъсна от теб.Започвам.”Как ще живея без теб,любима?!Ти ми отне светлината,спря времето,ограби щастието и радостта от живота ми.Думите ти бяха мълнията,която ме срази и ме превърна във въглен.Ти си отиде,но не ми каза аз какво да правя с любовта си?!Къде да я дяна,как да я изтръгна от себе си?Болката,болката,ох,болката!Ужасно боли-и-и-и-и!Ти не осъзнаваш какво ми причини?!Всички стихове на света не могат да угасят пожарите в мен.Има ли смисъл да живея без теб,мила,има ли смисъл?!”А,ето!Трябва да тръгвам.Сбогом,сбогом,мой прекрасен създателю!.След мен идва друга моя сестра.Тя също има какво да ти каже.
-Сбогом,рожбо моя!Радвам се,че днес,откривайки теб, открих още едно чудо в света.Чудото на мъката.