автор: Elfi

Той крачи със поглед студен в тъмнината,
самичък без път и посока върви.
За него постеля сега са листата,
домът му - бездънните тихи гори.
Не говори със никого, приятели няма,
а споменът само припламва за миг
и угасват тъй чувствата,
потъват в бездънната яма
и няма го в него любовният вик.

Сърцето от лед не можах да стопя
с цената на всичко, което дарих...
Той пак е студен и се слива с дъжда
и превръща се в песен, във звук
и във стих...

Той крачи със поглед студен в тъмнината,
самичък без път и посока върви.
За него постеля сега са листата,
домът му - бездънните тихи гори.