автор: pijama

По ръба на стръмна урва
и по гребена на синя вълна

съм яхнал езика си като велосипед.
... понякога като ат,
... понякога като осел.

Обхождам пределите на езика
по границите му с вселената на мисълта.

Разлиствам остарял пасс-аван
за достъп отвъд

Вадя от задния си джоб
пожълтяло пасс-пар-ту

Вдигам ги и ги размахвам
пред носа на сляпата тишина,

която пази
между света на моя език
и вселената на мисълта.

И завъртам колелото
... понякога смушкавам ата
... понякога подвиквам на осела.

И научавам още няколко думи,
И границата се отдалечава, отдалечава...