автор: prima

Не е живота същия без тебе.
Не съм щастлива щом не си до мен.
Не те изгубих и съм още в плен,
и чакам да се върнеш пак смирено.

Липсваш ми сега така безкрайно.
Мечтая още малките ни дни,
които и в далечното ни време,
не свършваха до ранните зори.

Защо ти пиша толкова превзето?
Защо превзе сърцето ми кажи?!
Защо макар така и надалеко
обичам те и искам да си ти ...

До мене винаги, когато плача
до мене винаги, когато съм сама.
Да бъда най- щастлива на Земята
любовния ни шепот да крещи :

- Красива е любовната ви песен!
С Вселената ни може да сравниш,
разпръснатата обич в синевата
пречупена през слънчеви лъчи.