автор: frezija

Лятото е с вкус на есен.
Аз ли остарявам?
Днес е утре, утре - днес е.
Всичко изтънява -
граници, пространства, време...
Всичко се стопява!
Тя ще дойде да ме вземе,
бавно се отдавам.
Не! Изплашено не питай:
"Всъщност, Тя коя е?"
Няма смърт докато скитам
шеметно из Рая ти!
Има необятна нежност,
ласкава безкрайност.
Тя е Любовта - безбрежната,
но е още тайна.