Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | В плитчините на Сиртите, в пясъка с маври наситен изгорихме краката си. Губехме своя език
сред бербери и афри по пътя с пустиня посипан,
и общувахме с чуждите както общува войник.
Не останаха хора пред медните остри редици -
победихме страни, племена и за вечния Рим
покорихме Сахара, камилите, кротките птици,
и събрани в каре продължихме на юг да вървим.
За какво ни бе мир? Ние имахме своя задача –
да се бием до смърт, до ръба на земята дори!
Затова продължавахме в марш упорито да крачим
между лъвове, зебри и гъсти отровни гори.
Разпиляхме пред нас племената на негри, пигмеи,
с чудесата си стихна покорно светът овладян
и прескочихме Нил както в извор водите си лее,
и въздъхна в лицата ни облият бял Океан.
А сега накъде? Да отстъпи войникът не иска,
ненаучен на мир, неспособен на други дела.
Покорен е светът! Ала ние прегърнахме риска
и нагазихме с него през крехката южна вода.
Залюляха телата си мътни солени талази,
над главите ни слънцето вехнеше в сини мъгли.
Понаместихме щитове – нямаше кой да ни пази
от зеления мрак занадничал от остри ъгли.
Как пълзяхме по дъното в тежките смешни доспехи -
новината за нас се разпръсна по всяко море
и ни топлеха нощем русалките в своите дрехи,
и ни хранеха с пяна, разбита на вкусно пюре.
А къде бе войската? С кого в този свят да се бием?
Без противник, нелепи, разкъсали своя кордон,
се въртяхме на сляпо в мътилката враг да открием
и зовяхме на битка самия могъщ Посейдон.
Как се радваха те! Как ни дърпаха гърбом за плаща -
всички местни деца ни обичаха с меки очи.
Нереиди се смяха над делвите – всеки поклащан
от вълните, пропадаше в здрач от солени лъчи.
Досмеша ни и нас, но показвахме строги гримаси,
безидейно се лутахме в мрака на бавни води.
Неспособни на мир и забравили вече дома си,
пихме в шлемове тост за победите в нови войни.
Отшумяха епохи, намери си всеки алиби
за дела и бездействия. Спомен от древен народ,
легионът ни крачи в шпалир от загрижени риби,
над земята ни кораби къдрят небесния свод.
При кого да вървим? Ние нямаме вече роднини
и светът ни е чужд, и безмерно море ни е дом.
Неудобни за мир, вечността докато не отмине,
ще бленуваме битки с могъщия цар Посейдон.
Публикувано от viatarna на 07.08.2013 @ 02:28:46
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 5
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1308 четения | оценка 5 | показвания 47494 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Подводен легион" | Вход | 7 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Мощ. от regulus на 07.08.2013 @ 13:05:54 (Профил | Изпрати бележка) | Дано не стига до нас такова бучене! :)
Поздрави! |
]
Re: Подводен легион от Bockpece на 07.08.2013 @ 11:10:13 (Профил | Изпрати бележка) | само думата "пюре" някак не се вписва в пейзажа :) |
Re: Пюре. от regulus на 07.08.2013 @ 13:07:45 (Профил | Изпрати бележка) | Ами значи изпъква в пейзажа!? :) То какво ли иначе (за ядене дето става) може да остане твърдо под водата? :)) |
]
Re: Подводен легион от doktora на 07.08.2013 @ 11:20:20 (Профил | Изпрати бележка) | Регулус, с удоволствие прочетох, дори и на глас, балада за рецитал си е!
А куплетите ти са римско каре на безпощадни легиони ,
и стиховети ти крачат ли крачат стегнати и красиви...:)
Но... когато изкачих върха и се огледаш...ти става някак тъжно и пусто, няма предезвикателства вече, няма е "тръпката"...
Е, нещо подобно е и в секса, това е друга тема хех ;)) |
Re: Кулминация. от regulus на 07.08.2013 @ 13:13:41 (Профил | Изпрати бележка) | На глас?! Остава и на някой площад да си декламирал, пред потресената публика от туристи... :))) Представих си. :)
Крачат стиховете, ама все не им се пристига май, та чак се проточват. :) (Представи си го всичко това като хайку! :) )
Е, виж колко паралелни реалности има, поместени при това в същия обем пространство - докато изкачим и тях, та да ни омръзнат, ехееее!.. Време да има.
(А за сексовете, ако няма предизвикателства - поне да се затвърждава постигнатото. :) Че всичко се забравя, казват. :( :)) ) |
]
Re: Подводен легион от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 08.08.2013 @ 01:19:09 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Такова завладяващо и епично звучене от съвременен автор наистина е рядкост и за заслужени адмирации!
А това ми е перфектният фон:
https://www.youtube.com/watch?v=4kDbWye_Cj0
П.! |
Re: Епика. от regulus на 08.08.2013 @ 13:12:30 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря, че прочете до край! :) И, че ме адмиралстваш също така. :)
Фонът е хубав, да... Но няма и пет минути! :)) |
]
Re: Подводен легион от libra на 09.08.2013 @ 00:03:16 (Профил | Изпрати бележка) | някой се е разхождал из вековете :)
regulus, това пюре някак си стои, като жълто петно върху картината на стихотворението, можеш да го замениш с друга дума :)
хубав стих, величествен, образен, но те твоите са все такива :)
поздрав :) |
Re: Въпрос. от regulus на 09.08.2013 @ 00:32:16 (Профил | Изпрати бележка) | Брех, да му се не види и това пюре, беее!.. :) Откъде да знам, че ще стане чак такъв въпрос от него?! Всеки го забелязва.:)) Да взема да помисля, наистина?! Думи ли няма други... :)
Благодаря за образността!
(Имам опция за преглед назад във времето и така се разхождам през вековете. :) )
Поздрави! |
]
Посейдон от esperanca на 18.08.2013 @ 10:19:35 (Профил | Изпрати бележка) | Направо съм готова за бой на път, водена от този химн с тласъци на мощни талази: вързах римските сандали и се облякох с все оръжието, само тая дума "алиби", освен "пюрето" ме дразни и ми разваля представата за легионите и динамиката на действието. Иначе послушах зова и съм с попътен вятър в платната! До следващия хоризонт. |
Re: Другаде. от regulus на 18.08.2013 @ 19:20:23 (Профил | Изпрати бележка) | Алиби са си намерили тези, от миналите епохи, които са живели по земята през това време - вероятно не става ясно. :( :))
Дано има хоризонти, значи! Ветрове все се откриват тук-там, като често пъти най-добрият не е попътният... :) |
]
Re: Подводен легион от ATROPA на 18.08.2013 @ 13:34:32 (Профил | Изпрати бележка) | Ха ха ха!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
А не прилича ли тово стихо на това?
Ако някой ми каже кой е автора ще го черпя!
Слизах сам по реки, в свойта дрямка блажени —
индианци гребците нападнаха с вой
и на стълбове цветни за живи мишени
ги привързаха голи в пламтящия зной.
Безразлично ми беше кой с мен продължава
с едро фландърско жито, с английски памук
и поех, щом се свърши дивашката врява,
все едно накъде — по-далече от тук.
Всеки прилив и отлив ме дърпа и блъска,
тая зима бях трескаво глухо дете,
полуострови чакаха с ужас развръзка —
по-величествен хаос не помнеха те.
Свобода, от стихиите благословена!
По вълните — смъртта, казват, дебнела в тях —
като тапа се мятах без страх десет дена,
заслепен, и окото на фар не видях.
В моя трюм се просмука вода, заклокочи —
сок от кисела ябълка в детски зъби —
и разплискани сини вина, и бълвочи
тя изми, и кормилото с трясък изби.
Потопих се сред тази безкрайна Поема
на морето, изяло лазура зелен —
в млечен сок и звезди: там към трюма поема
всеки срещнат удавник — щастлив и вглъбен.
Там, където на тласъци сводът кърви, но
потъмнява, умре ли горещият ден,
по-стихийна от дарба, по-силна от вино
кипва с бяс любовта — сок отровно червен.
Виждах как между облаци огън прескача,
а в зори — сред парцали сребро — синева
като ято подплашени гълъби в здрача.
Би излъгал човек, че е виждал това!
Гледах слънцето — в спазми от ужас мистичен,
над водите разляло лилави петна,
многогласни и бурни — хор в театър античен —
се надигаха тежко вълна след вълна.
Аз жадувах за нощ, цяла в сняг и зелена,
за целувка по мокрите морски очи,
бликащ сок, а от фосфора — песен стаена,
в утринта синьо-жълто пред мен да звучи.
Аз бълнувах как морската дива стихия —
пощръкляла чарда — свойто гърло дере,
без да знам, че в сияйния крак на Мария
си разбива муцуната всяко море.
Само в колко Флориди цъфтяха очите
на пантери с човешки загар — сред въртоп
от цветя, колко зуници само: юздите
на морето — зелени табуни в галоп.
Гледах, дишат блатата — кошове огромни,
гние в зноя в тръстиките Левиатан,
а прибоят, додето човек се опомни,
прекатурваше всичко, от смерч разлюлян.
Глеч, сребристи слънца сред небесна жарава
и лагуни, където на клон оголял
с дървеници гигантска змия се сражава
и се свлича разкъсана в топлата кал.
Бих показал с възторг чудеса на децата,
как вълни — златни рибки — запяват край мен,
как цветя като пяна водата подмята
и политам, от вятър в миг окрилен…
А на зони и полюси жертва — морето
ме люлее със стона на всяка вълна,
щом с цветята си с жълти смукала ме спре то…
Коленичех тогава — по-слаб от жена.
Цял нацвъкан от птици свадливи и дръзки —
русооки глупаци, поели на път, —
аз разтварях обятия, задъхал се в пръски,
и удавници влизаха нощем да спят.
Но
още коментари... |
Re: А. Р. от regulus на 18.08.2013 @ 19:27:47 (Профил | Изпрати бележка) | Артюр Рембо, разбира се! :) (В превод на К. Кадийски.)
Ласкеш ме с някаква прилика! По-скоро свързващата нишка е морето, което както на повърхността си, така (още повече) и в дълбините си крие какви ли не неща и цели други светове, които понякога, макар и за кратко, по някакъв начин ни се откриват...
|
]
Re: А. Р. от ATROPA на 18.08.2013 @ 22:17:58 (Профил | Изпрати бележка) | Хииии!
Пак загубих.
Добре!
Бирата от мен.
Цацата от теб.
Става ли? |
]
Re: Обикновено. от regulus на 19.08.2013 @ 14:04:14 (Профил | Изпрати бележка) | Става, разбира се! :) Дето се вика, това да е... Обикновени делнични неща. :) |
] | |