Идва ден, след който всеки губи -
часовете ни отнасят постепенно
собствените мисли стават чужди
най-небесното накрая става земно.
Всеки хълм е оцветен като надежда
смесват се след време цветовете -
равнината слънцето изцежда
и изкачва неусетно върховете...!