автор: vyatur

Алармата на телефона,
жестоко, досадно звъни.
Натискам бързо бутона
но, ето отново силно кънти.

Прекарах ноща пак в нета
с обещания за красиви дни,
коментари, мнения и съвети,
до изнемога и зачервени очи.

Какво стана с кафенето тихо,
където сутрин, чакаше ме ти.
Когато на вън е мразовито,
а в погледа ни огън гори.

Все имаше какво да си кажем,
смехът от сърцата ни струи.
Ръцете, неволно си търсим,
с прегръдка да ни сближи.