автор: blagova

Когато пеят нощните петли и майките тревогите си яхват,
а мислите им - огнени звезди, дежурят над света, като на вахта,
Земята се задъхва в мараня от мрежата на трафика им нощен -
от София до Лондон, Кьолн, Париж… поток фотонен на мистична поща.

Тъгата бди над сънната Земя и осветява цялата вселена.
Разгръща щит защитен обичта – с децата търси да е споделена.
Нощта е тихият свещен олтар, недосегаем за наземни грижи.
Будуват майките духовно там, додето утрото в зенита се наниже.

Полюшва се по своя нощен кръг планетата ни синьо- необятна,
притихнала в смирена светлина сред звездния безброй - невероятна.
Умората надвила над духа, разлива опиата си в душата.
Прекрасен миг - видение насън, поднесено от мисълта крилата.

Щастлив, но ненаситно кратък миг, обезсмъртен с усмивката най-свидна,
и безвъзвратен в мрака - яко дим, търкулнат към галактика ехидна.
Капричио, родено в късен час с надеждата за светли откровения,
окриля майките с молебена си тих в среднощните им безутешни бдения.