И тръгва лятото -
красива циганка,
по китките й гривни сладкогласни,
подрънкват весело
и в тъмното замират,
гальовно, влюбено
потъва във нощта звъна им.
Със боси стъпки парещи
минава през живота ни
и фусти алени размята.
В косите вплита тайни аромати
на погледи
и думи заклинания.
А във душите ни,
съвсем по лятно,
безумно още властват щурци и вятър.
И тръгва лятото,
все още е на билото,
все още със ръка подпира сребърния месец,
но погледът му вече
надолу все се взира,
където топло грее
очакващата есен.