Търсих си сянката, дълго я гоних,
само на крачки вървеше пред мен.
Тъкмо застигах я, тя се изплъзваше,
а после се скриваше напълно от мен.
В дните ми облачни, никак я нямаше.
Гоних я, търсих я - ден подир ден...
Слънце щом грейнеше пак се подаваше,
сянката, скрита от мен, но във мен...
И осъзнах, че тя отражение е само,
на нещо, дето даже и от себе съм крила.
Сега разкрита беше сянката и търсеше
закрила, от слънцето във моята душа.