автор: jaich49

Бе петък вечер.
Съседите учители си бяха отишли по селата за лятната ваканция.Купи си хляб от магазина и пое към квартирата.Отсреща идваше колежка.
- Накъде си се запътила?- попита я.
- При кумеца.-той държи съседната на магазина сладкарница.
- Имаш ли пари в себе си?
- Да.
- Знаеш,че ардата я крият под рафта.Ако има,купи един стек и го донеси в апартамента.Да ти върна парите.
- Добре.
След четвърт час се почука на външната врата.
- Идвам,колежке.
Отвори.Пред вратата стоеше непозната девойка,придружена от възрастна жена, в която Владислав прие,че е майка й,тъй като приликата между двете бе очебийна.Между тях на цимента стояха две пълни обемисти чанти.
Девойката поздрави и попита:
- В коя стая живее Иванова?Аз съм нейна колежка.Преподавам в основното училище.Ще й ставам съквартирантка.
Той ги въведе в стаята на съседката си.
- Ще оставате ли тази вечер тук?- попита я.
- Не.Прибираме се на село.
- Аз тръгвам.Заключете входната врата и оставете ключа под изтривалката.
"Голяма красавица е тая!"- рече си,докато обуваше обувките си.
За своя изненада не изпита някогашния вълнуващ трепет,когато се възхищаваше на хубава жена.
Сутринта стана,изми лицето и зъбите си на мивката в кухнята,закуси и започна да пише.След минути чу тракания на чинии в кухнята,съседна на стаята му.Помисли,че някой от учителите се е върнал и продължи с писането.
Не след дълго се почука на вратата му.Отвори снощната девойка.Какво търси тук.Каза,че ще се прибират.
- Преча ли?- очите й възторжено просветнаха,щом погледна пишещата машина.
- Не...но...боя се,че не ще мога да ви окажа внимание.Малко съм зает.След половин час привършвам.
- Разбирам.Извинете.
След не повече от десетина минути тя пак почука.
- Ще пиете ли чай?
- Не пия нито чай,нита кафе.Организмът ми вече се нуждае единствено от алкохол.
- Не ме вземайте за невъзпитана,ако попитам какво пишете?
- Нищо особено.Търся си занимание.
- И все пак,любопитна съм.- за негова изненада тя влезна и седна на леглото до него.
По навик той пишеше легнал с пишеща машина на крака.
- Моля ви,не ме карайте да се притеснявам.
- Това разказ ли е?- посочи няколко отделени листи тя- Ще позволите ли?
Той схвана,че не ще може да я спре,отстъпи и продължи с писането.
- Много хубав разказ е.- каза тя,щом го прочете - Защо скромничите?
- Наистина ли?
- Да.
- Има ли правописни грешки?
- Само две.
- Дано най-после прескачам това непреодолимо за мен препятствие.
Владислав разбра,че повече не ще може да пише и затвори пишещата машина.
- Впрочем,- рече тя - ние не се запознахме.Казвам се Гюзелева.
- От турското "гюзел" ли идва?
- Да.
- Наистина сте хубава.
- Благодаря.Вие учител ли сте в техникума?- знаеше,че квартирантите в апартамента са учители в техникума.
- Не.Още не съм дорасъл за тази възвишена професия.
- Играете ли 66?
- Да.Но картите никога на са ми вървели,така че не искам да претърпя поражение от непозната ми девойка.
- Или да й подарите победата от домакинско великодушие?- за негово учудване тя извади тесте карти от джоба на дънковата си пола.
- Говоря сериозно.
- И аз.Водя летни курсове по немски език.Така че имаме време да се опознаем,нали?
След като известно време играха карти,тя победи,благодари за любезността му и под претекст,че ще спи,се прибра.
Вечерта отново почука.
- Днес аз ви бях на гости.Искам да се реванширам и ви каня да ми гостувате. Казахте,че не пиете чай и кафе.Имам домашна ракия.Ще дойдете ли?
Той прие и заиграха карти.По благите й обноски,Владислав разбра,че тя изпитва симпатии към него.
В един момент тя попита:
- Откъде сте?- въпрос,зададен на време.
Тъй като е на квартира,тя мислеше,че не е от града.
- Оттук.- и за да я охлади, й откри годините си.
Тя му отвърна с такава все прощаваща усмивка,която казваше,това не е пречка.И той се сети за думите на Лазура:"Коя ли жена не би паднала в краката ти и не би молила за капчица любов,ако би знаела какви добродетели се крият в непревземаемата ти душа."
Владислав си спомни самопризнанието на един гръцки писател:"Крив път беше поел животът ми,бях свел до някакъв вътрешен монолог досега си с хората.Бях изпаднал до там,че ако трябваше да избера дали да се влюбя в някоя жена,или да прочета някоя хубава книга за любовта,щях да избера книгата."
Той вече не градеше надежда за нищо.Още по-малко в любовта.Макар че цяла седмица тя се опитва да му доказва,че никак не й е безразличен,той направи всичко възможно тя да подразбере,че не бива да се захваща с двойно по-голям на години от нея мъж.
Какво ставаше?Като че ли колкото по старее,толкова повече жените го харесват?И то все по-млади!Що за шега си правеше Съдбата с него?!Защото колкото по минаваше времето,толкова по-беден го правеше и толкова повече смаляваше самочувствието му.
Седнал на стол в училищната си стая,с опрени на масата лакти и зарито в шепи лице,пред очите му изплува кафе-бара.Бе с брат си и негови колеги.В разговора колегата на брат му каза:
- Вчера прочетох сборник разкази на Петя Дубарова.Прекрасно ги е написала.
- Ами,написала.- възрази Владислав - Просто тя не е издържала да дочака "узряването" си,когато сама щяла да ги създаде така добри.След самоубийството си,близките й са изпратили творбите й в издателството.От уважение към мъртвия,в редакцията са се заели да ги преработят.А за един опитен,врял и кипял в този бранш редактор нищо не коства за нула време да ги шлайфа.След това ги публикуват в книга и ти мислиш,че тя сама ги е написала така хубаво.
С безграничното си простодушие на Владислав и през ум не можеше да му мине,че с това си изказване сам постави капана за себе си,че сам посочи верния път на враговете си как методично да действат за по-бързото му сразяване.А те не спят.Поглъщат всичко казано от него в този род.Ако им цитира нещо мъдро от книгите,то ще мине и замине през ушите им като през тръба,ще го отхвърлят и няма да му обърнат внимание.Обаче изказванията му, които могат да послужат на коварните им планове,о,тях те ги попиват като напукана земя дъжд.
Всяка полунощ брат му посреща в заведенията.А в съботите и неделите - поради суровата зима - нямаше къде да излиза и гледаше телевизия лежейки, спеше,събуждаше се и пак гледаше,очакващ вечерта да тръгне по ресторантите.
Но по два дни спи ли се?Или лежи ли се?И тъй като по два дни не се спи,брат му кроял планове.И то много хитро ги замислил.
СЛЕДВА