автор: petinka

Като трънче в петата, като стара кавга
Онова чувство напира, без да спре. По каква
скáла дълбоко все така ще тупти
с усет тревожен за вината? Уви,

от Съдбата това е! И разбрали, че тук
всеки иска от Обич да отчупи - напук,
пък дори и троха - прегладнял за любов!
И обречен да е, е за Нея готов:

със сълзú да пои тази нужда за страст,
с целувка - уста, а пустинята - с дъжд,
да превзема с нежност планини, долини,
но и проломи тесни да изравя с реки.

Точно това е! Щом сърце е в летеж,
все жадува за още, и още... С копнеж
цялото свое същество ще даде
и щастлива за двама Любов създаде!