автор: ret

Пенливото розово шампанско се блъскаше в страните на кристалните чаши, разнасяни от сервитьорите облечени в черно и бяло. Залата беше пълна и тръпнеше в очакване. Елегантно облечени мъже и жени седяха и разговаряха на лекият фон от музика, който се чуваше от всеки ъгъл на залата.
От тавана висяха изящни полюлей, невероятната сцената беше обградена с множество светлини и прожектори, а в двата й края имаше по една огромна златиста мъжка статуя без лице. Светлините се отразяваха в покритите от горе до долу с камъни рокли и в блестящите усмивки на мъжете. Атмосферата беше тържествена, но и напрегната. Масите бяха отрупани с всякакъв вид скъп алкохол и предястия. Атрактивен мъж излезе на сцената,облечен в черен елегантен костюм, бяла риза и малка черна папионка и всички прожектори изгаснаха с изключение на един, който светеше право в него. Той се огледа и включи микрофона в ръката си. Всички погледи се насочиха към него. Той се усмихна и огледа цялата зала няколко пъти.
- Добър вечер. За мен е огромна чест да открия тазвечерните 85-ти награди „Оскар”.
Чуха се бурни аплодисменти. Залата започна да ехти. Оператори от десетки телевизии се бяха наредили около масите и сцената, снимайки всяко действие. Светкавици на репортерските апарати допуснати до церемонията , разсичаха въздуха със светкавиците си. След като аплодисментите утихнаха, мъжът отново се усмихна и продължи да говори.
- Надявам се да сте готови, защото церемонията по връчването на наградите „Оскар” официално започна – каза той и изведнъж в залата се чу различна музика.
Отново се чуха аплодисменти, мъжът застана в единият край на сцената, а зад него светна огромен мултимедиен екран. Появи се логото на церемонията и музиката леко утихна.
- Първата награда, която ще връчим тази вечер е за главна женска роля. Моля посрещнете неповторимата Анджелина Джоли, която ще обяви победителката в тази категория.
Прожектора смени посоката си и се насочи към една от масите. Аплодисментите отново звучаха бурно. От масата към която беше насочен прожектора се изправи самата Анджелина Джоли, облечена в изключително елегантна, дълга, черна рокля , с повдигната внимателно на кок коса, ослепително червени устни и вечерен грим. Тя се усмихна, хвана нежно роклята си от двете страни и се запъти на екстремно високите си черни обувки към сцената. Мина през трите стъпала и прегърна водещият. През това време хора от поддръжката изнесоха поставка с микрофон и тя застана пред него.
- Добър вечер на всички – каза тя с усмивка и отново чу силните аплодисменти. – За мен е чест да обявя победителката в тази категория, но първо нека видим номинираните – добави тя и се обърна към екрана зад нея.
На екрана се появи надпис с името на категорията,а след това започна изброяването на номинираните за тази категория. Всички погледи бяха насочени към екрана, като след споменаването на всяко име се чуваха силни аплодисменти. След като всички бяха изброени, прожекторите отново се насочиха към Джоли. До нея застана едно момиче, също облечено в дълга елегантна рокля и й подаде запечатан плик. Тя го взе и се приближи отново до микрофона.
- Преди да обявя победителката, искам да поздравя всички, които са номинирани в тази категория,защото всяка една от тях заслужава да спечели тази награда. За жалост обаче статуетката е само една – каза тя и отвори плика.
Извади малко розово листче от плика, разгъна го, прочете нещо и отново погледна към останалите.
- И победителката в категорията „Главна женска роля”, тази вечер на 85-тите награди „Оскар” е … - минута мълчание.
Всички бяха притаили дъха си в очакване.
- Хейли Джеймс с участието си във „Влюбена в най-добрият си приятел” !! – извика Анджелина и се усмихна широко.
Отново избухнаха силни аплодисменти и прожекторът се премести на една от останалите маси. На същата маса се изправи момиче, облечено в тъмно синя, дълга рокля, покрита наполовина в дантела с ръце върху лицето. Кестенявата й коса беше вдигната на кок, а от едната страна на роклята й имаше дълга цепка. Тя гледаше и не вярваше на това, което се е случило. Останалите от масата се изправиха и започнаха да я прегръщат и да я поздравяват. Тя прегърна всички и тръгна към сцената. Прожектора не я изпускаше докато се качи на сцената. Отново хиляди светкавици засвяткаха една след друга, а аплодисментите не спираха. Момичето се приближи до Анджелина, която й подаде нежно златистата статуетка и я прегърна, поздравявайки я. Тя взе статуетката, погледна, а след това погледна публиката. Анджелина я погледна и я подкани да се приближи до микрофона. Хейли застана до Анджелина с възможно най-широката си усмивка и на косъм от това да се разплаче от щастие.
- Честито Хейли – каза на микрофона Анджелина.
Хейли отново се усмихна широко и остави статуетката пред себе си на поставката. Приближи се до микрофона и пое дълбоко дъх. Сълзите от щастие напираха да излязат, а тя едвам ги спираше. Реши да благодари, но в момента в който отвори устата си в цялата зала се чу заглушителна дразнеща музика. Всички се стреснаха и започнаха да се оглеждат на всички страни. Музиката беше ужасно силна и пронизваща , тогава Хейли се събуди.
Отвори очите си и се протегна,за да изключи будилника си. Изправи се и потърка очи. Беше седем и половина сутринта, тя не беше звезда, нямаше награда „Оскар” и беше в леглото си в малък апартамент в Лос Анджелис. Направи тъжна физиономия и отново се хвърли в леглото си. Не след дълго обаче усети нещо влажно върху лицето си. Отвори отново очи и видя езика на любимият й черен лабрадор Макс, който упорито я облизваше в опит да я събуди. Тя се засмя и го избута от себе си. Той слезе от леглото й и тръгна към кухнята. Тя стана от леглото и пусна телевизора си. Протегна се и тръгна към банята. Хейли беше 20 –годишна и живееше в Лос Анджелис от около седмица. Имаше дълга кестенява коса, пъстри очи и прави бели зъби. Беше решила да живее сама в големият Лос Анджелис и родителите й с мъка се бяха съгласили, но само ако вземе със себе си Макс, за да не е напълно сама. Тя беше успяла да си намери малко, но уютно апартаментче в което се бяха настанили с Макс. Хейли върза косата си на небрежна опашка и започна да мие зъбите си. Чу скимтенето на Макс от кухнята и се засмя. Изми набързо очите и лицето си, избърса се и тръгна към кухнята. Макс седеше кротко до динята си паничка и гледаше с жални очи към нея. Тя се усмихна, погали го по главата и тръгна към един от шкафовете. Той се изправи, размаха опашка и тръгна след нея. Тя извади пакета с кучешка храна и сипа в купичката му. Той търпеливо я изчака, но веднага след като тя се отдалечи нападна храна си. Хейли прибра плика и го погледна.
- По-спокойно Макс, няма да ти я открадна – каза тя и тръгна към спалнята.
Това бяха стаите в апартамента й – спалня с голяма тераса, коридор, кухня и баня и тоалетна. Не беше лукс, но пък и тя не можеше да си позволи лукс. Макар родителите й да й изпращаха пари, все пак живееше в Лос Анджелис и както при повечето, парите все не стигаха. За да се сдобие с още пари , Хейли беше кандидатствала на няколко места с надеждата да я вземат на работа и да не се притеснява толкова за финансовото си положение. Седна на леглото си и погледна към часовника.
- По дяволите, закъснявам! – извика тя и се изправи бързо.
Облече първите дрехи, които видя на стола до нея, среса набързо косата си, грабна чантата си и обу кецовете си. Макс вече се беше нахранил и отиде в спалнята при нея. Седна до вратата и я наблюдаваше как бърза. Тя го погледна и се усмихна.
- Пожелай ми успех, Макс – погали го по главата тя, грабна ключовете си и излезе.
Той се облиза, сякаш това беше начинът му да й пожелае успех и се настани на леглото й, като се загледа в телевизора. Хейли слезе по най-бързият начин и отключи хибридната си малка кола. Алармата писна, тя отвори вратата, хвърли чантата си и се качи. След минута вече беше запалила двигателя и потегляше. Включи се бързо в движението, пусна си музика и погледна към часовника. Закъсняваше за първото си интервю за работа. Как беше възможно?! А уж беше навила будилника си за по-рано, за да не бърза сутринта. Светофара пред нея светна червено, тя спря и се замисли. Със сигурност не си представяше живота си в Ел Ей по този начин. Беше дошла тук, за да стане актриса, както повечето които живееха там. За да сбъдне мечтата си обаче, не беше достатъчно да си намери апартамент и да пренесе багажа си. Сега я чакаха десетки кастинги, но всеки от тях струваше 100 долара, които тя нямаше от къде да вземе и затова беше решила първо да си намери работа. Нямаше голям опит, но намери няколко подходящи работни места. Обади се и имаше няколко насрочени интервюта. Първото от които беше днес и тя вече успяваше да закъснее за него. Светна зелено, тя потегли и увеличи скоростта с надеждата да не я хващат повече светофари. Докато стигна уреченото място имаше още четири светофара, които сякаш нарочно светваха червено точно когато беше тя наред. Хейли се изнерви, но изчака търпеливо. Най-накрая стигна до мястото с 15- минутно закъснение и започна да се оглежда за свободно място за паркиране. Намери подходящото място и спря. Излезе, бързо заключи и тръгна към сградата до паркинга. Интервюто продължи половин час, като за неин късмет не обърнаха голямо внимание на закъснението й , под претекст че отскоро живее в града и все още не се е ориентирала кое къде се намира. Всичко мина наред, докато не останаха 5 минути от интервюто, където започнаха да валят въпроси като: „Защо нямаш опит?” , „Защо не си продължила с обучението си?” и т.н , които меко казано я изнервяха. Тогава изведнъж започнаха да правят на въпрос закъснението й, като решиха че това е постоянна практика при нея и сякаш тези 5 минути се превърнаха в 5 часа. След като я изпратиха, тя погледна часовника си и видя че е време да тръгва за следващото си интервю, за да не закъснее и там. Качи се в колата си, остави чантата си на другата седалка и въздъхна. Хвана кормилото и запали. Тогава обаче телефона й звънна. Тя се пресегна да го вземе, но без да иска през това време натисна педала за газта и колата тръгна назад. Хейли се осъзна, но вместо да завие надясно и да излезе от мястото си на паркинга, тя зави наляво и удари колата до нея, като счупи задният й фар. Чу се силен трясък и тя спря. Телефона й като по поръчка също спря да звъни. Тя угаси колата и слезе от нея. Огледа потърпевшата кола изморено. Да, беше счупила задният ляв фар на колата. Огледа се с надеждата, че собственика й ще се появи от някъде и тя ще му обясни, но уви нямаше никого наблизо. Тя постоя още няколко минути, погледна часовника си и вече започваше да закъснява. Влезе отново в колата си, извади лист и химикалка от чантата си, записа номера и името си на листа, също така да й се обадят, за да се уточнят за плащането на повредата, излезе и го закрепи на задната чистачка на блъснатата от нея кола. След това отново се качи в колата си, запали я и потегли към мястото на следващото интервю. Сега беше още по-нужно да си намери работа, защото трябваше да плаща и фар на доста скъпо изглеждаща кола. Положението й далеч не беше розово, но тя беше свикнала. Това беше просто нейният късмет.