Аз не прекалявам с алкохола.
Вкъщи и на работа съм стриктен.
Точността е първата ми зодия.
Втората – да си пописвам стихчета.
Докато се къпя всяка сутрин,
аз римувам „лее“ със „полее“.
И понеже съм артист под душа,
ги превръщам в песни и ги пея.
Но веднъж късметът ми ме слиса:
в някакъв мъглясал понеделник,
тъкмо бях приятно сапунисан,
спря водата, а със нея - песните...
Бръснах се надве-натри от пяната,
тръгнах с понеделнишката шапка,
но сапунът, ах, засъхна и остана
като едър пърхот по косата ми.
В службата ме гледаха с насмешка,
дет` съ вика – Welcome to the Hell.
Плъзнаха в главата ми горещи
стихчета – мъстителни, безверни...
Пълничката румена колежка,
със която имах фин романс,
сякаш ме натъпкваше в пиперка -
„Имаш пърхот! Ползвай шампоан!”
И когато пърхотът е темата,
важните неща бледнеят в тъча.
Уж са отчетливи, но (на трезво)
в стихчета сапунени се мъчат...
А ПОЕЗИЯТА е пищов във кръчма!