автор: Snejen_bor

Лято смугло,лято топло,
ей, разгърден мил хлапак,
скри се дълго и отмаряш
сигурно на някой бряг?

Скри се в раковини, миди,
вдишваш морски аромат,
яхна ли вълните сини,
ей, къде си слънце пак?

Шмугна се зад облак тъмен,
дъжд зашляпа изведнъж,
птица излетя и тътен, изсумтя,
продра надлъж.

Но усмихна се отново,
смигна зад едно дръвче,
доскуча му да наднича,
ох горещо е пече!

О, недей да се сбогуваш,
спри за дълго, нека пак,
топлинка да си в душите ни
и прескачай всеки праг!

Лято, наше вдъхновение,
слънце, пориви, мечти,
идвай всеки път когато,
тежко е и загорчи!