автор: sradev

Тази книга е невероятно умна!

Ама, че грандоманщина. Още не се пръкнала, а вече има претенции като президент. Не съм съгласен, няма да се занимава с политика.
Първото изречение може ли да бъде истина?
Понеже няма намеци за друга книга, то книгата говори за себе си. Хвали се безотговорно. Ама ония, които говорят за себе си могат ли да казват истината? Съмнително, най-вероятно ни будалкат.
В същност изречението завършва с удивителна. Следователно или самата книга се чуди на себе си или изречението е императив. А заповед може ли да бъде истина?
Израза „е невероятно умна“ изглежда логически като израза „вероятно не е умна“. Но това, ще каже автора, гласи нещо съвсем обратно, понеже във втория израз „вероятно“ синоним на „възможно“, „често се случва“ и т.п., а в първият – на „изключително“, „една от най-най-“... Появи се и ключ. Изглежда кафявият ключар го е загубил тук скрит зад неродените още букви?
Думата „книга“ се състои от букви. Да видим какво казват буквите:
„Како наш иже глаголи аз“
Получи се смислено изречение, което преведено на новобългарски ще рече „Като нашенец, понеже говори само за себе си“. Прилича на дефиниция на книга. Случайно ли е? Трябва да питаме нумеролозите щото „Туркия ке падне“.
И какво стана? Ослюнчихме нероденото, оплюхме го да не му е уроки, та дошло е времето на врачките.
Първа врачка: Ще разнищи мислите, ще накълца думите, ще оплете буквите и ще изтъче чергата на смисъла.
Втора врачка: Ще настъпи противоречие, ще й се омешат мислите, ще захлопнат дъските, ще се ошашавят думите и ще заспят буквите во веки веков.
Трета врачка: На краят на краищата ще дойде принца, ще чучне на чергата на смисъла и ще рече „Питайте доцент Филан Кешия на адрес:...“