автор: joy_angels

И бялото перо от гларус
на юли вече потъмнява.
Редя на плажа карти „таро”
и бъдещето прояснявам,
вълните любопитни идват
и с новините си отиват –
клюкарстват после дълбините,
от радост никой не заспива,
звездите кюрасао пият,
бленуват пясъчни миражи,
крещят във мрака хлапетии,
жени оправят букли важно,
мъжете палят папироси
и сипват питиета тънки.

Ще чакат всичките въпроси
до утре, докато се съмне…

Защото картите предричат,
че има време да е лято,
че има време за обичане –
безгрижно, чак до глуповато.

А аз, от цялата колода,
за онзи северняк унесен,
ще пазя лятна карта в джоба.
Изгубя ли я – иде есен.