автор: severianin

Le Roi est mort, vive le Roi! *

В море стопена синева и злато
залязва слънцето.
                           И отдалеч
припада мрак и гасне равнината,
и здрачът свети като синя глеч.

Но изгревен е всеки слънчев залез
– умира ден и ден се ражда бял.
Умира кралят, да живее краля! –
небето е престол на този крал.

Тук слънчев изгрев пали, чист и ален,
на хоризонта тънката черта.
Зад нея изгревът е вече залез –
тук иде ден, там пада вечерта.

Тук вечното светило златоглаво
блести.
            Но не забравяйте, че там,
отгдето слънцето при нас изгрява,
догаря в здрача залезният плам.

А слезе ли зад хоризонта вечер –
тук пада здрач и се процежда мрак,
но с този залез там, отвъд, далече,
зората ражда изгрев с цвят на мак.

Така е и в живота. Тръгваш вече,
догаря твоят залез уморен,
но с твоите черти едно човече
бележи изгрев.
                        И започва ден!

_____________
* Le Roi est mort, vive le Roi! – фр. – Кралят е мъртъв, да живее
  кралят! – роялистки възглас-формула при обявяване смъртта на
  поредния френски монарх и възцаряването на наследника му.