автор: lightgreen

първото нещо, което научих за света беше,
че аз не съм права.
нещо в главата ми тикташе на криво,
о
щ
е
преди да мога да чета думички
знаех толкова лоши за себе си, че вече
дори не ми пукаше.
надявах се,
надявах се лудо и тайно
светът да тиктака на криво, но не и главата ми
като бомба, която ще избухне,
ако чуе поредната обида,
ако просто в един миг бъде докосната грешно,
а грешно се опитваха да я докоснат всеки ден.
в
е
ч
е
можех да чета. в книгите пишеше съмнение.
думите се спускат плавно, думите не са тиктакали,
на мека и стара хартия и не експлодират в лицето ми.
исках да знам, че не аз тиктам на криво, а крив е света.